Без категория

Какво е необходимо за да се случи едно представление?

Какво е необходимо за да се случи едно представление?

Текст: Даниана Коева (актриса и режисьор)
 Задавам този въпрос, защото все по-често си давам сметка, че човекът, който е отишъл да гледа представление в театъра рядко разбира какво всъщност стои зад този час, час и половина сценично време.
 И така, как всъщност се случва магията наречена театър:
 Едно представление не е плод само на таланта на едни човек или на целия екип, който участва в него. А той никак не е малък – режисьор, актьорски състав, художници – тук те може да са от един до много повече – сценограф, костюмограф, художник изпълнители, шивачи, композитор, технически лица – сценични работници, осветители, озвучители. Едно представление не е плод и само на 4, 5, 6, 7 години натрупване на знания за изкуствата, света на хората, историята, психологията и какво ли още не, на професионалистите, които го създават… Едно представление се ражда благодарение на къртовски труд, замесен с много любов.
 
 Появява се, значи, един човек с идея – режисьорът. Той казва: „Вижте искам да се случат едни неща…“ и започва да обяснява. Той трябва да е добре подготвен, защото всеки от екипа (или директорът на театъра, зависи от случая) може да го ритнат още в този етап на случване. Добре подготвен означава да може да отговори на всеки появил се въпрос, който може да възникне по отношение на идеята, а в комуникация с други артисти те може да бъдат много странни, при това да звучи уверено и убедено. Да речем, че идеята мине – тя започва да търси пари, дали ще ги намери никой не знае, но и да не ги намери тя пак започва да дълбае. Стига да е добра идея, тя се случва, понякога много трудно, понякога трябват години, но се случва. 
 Първият етап на случване е безкрайното четене на текста. Десетки, стотици пъти, в които всеки път се появява нещо ново, различно. Откриват се все по-дълбоки смисли, друго съдържание. Следва заучаването на думичките и техния смисъл от артистите – безкрайно повторение, което не трябва да довежда до засушаване, преувеличаване или неискреност. 
 Междувременно няколко глави се блъскат над сценографията – намесва се човек с различно виждане (художниците), с идеи други – разговори, убеждаване, търсене на най-вярната картинка. Музикално-звуковата среда – хайде всичко отначало! Звук по звук, такт по такт се търси смисъл…
 После някой актьор се оказва недоволен от костюма си – друго виждане има за персонажа си… Разговори, преговори, търсене на най-доброто решение.
 След това репетиции на сцена. Разполагането на артистите, предвиждането на всяко тяхно действие, движение , така, че то да не бъде просто случайно, а да носи смисъла на цялото. Режисьорът си блъска главата за всичко, актьорите имат свое решение, но то не помага за цялото или пък помага, но режисьорът не желае да го проумее – разговори, увещаване, преценяване… Намира се точно това, което трябва да е!
 Намесва се осветлението: „А, там няма работещ прожектор, толкова са ни възможностите, нали знаете, пари няма…“ Търсиш решение, защото всяко нещо на сцената има значение, компромис е немислим!
Възникват още няколко проблема. От спиране на тока, през болен актьор до наводнение и какво ли още не.
 И накрая влизаш ти публико, любима! Срещу цена на билета от 6, 8, 15, 18, 25 лева. Дали е много или малко аз не зная, цена на труда си трудно мога да сложа! Но по сълзите ти в края на спектакъла съдя, че целта е постигната! Душата докосната! Смисълът даден!
 Та какво е необходимо за едно представление? Идея, творци с нестихващ дух и публика готова да изслуша! Другото е вятър. Другото ще мине! Гладът също!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *