Без категория

Пътепис на едно джудже за едно турне (29.11-4.12. 2018)

image

Случи ми се нещо необикновено! По принцип живея в един куфар, заедно с една весела компания, (за щастие половината от тях не могат да говорят, ако не им дадеш думата. Иначе щеше да е пълна лудница това съвместно съжителство). Имаме си едни симпатични човеци, които могат да бъдат и много странни понякога. Те ни вадят от време на време от куфара и ни разхождат из един шкаф. Всъщност това е най-важната им работа.

Този път обаче, когато ме извадиха, бях на съвсем ново място. Беше някакъв град с голяма река, казаха че се казвал Прага. Беше хубаво. Понащраках се по кривите улички и големия мост. А да видите как ме зяпаха всички хора по улиците! С едни такива големи, ококорени очи! Усмихваха ми се и ми кимаха с глава, сякаш бях някоя много важна особа. Почувствах се  значим! И не се налагаше да се крия от, защото нея просто я нямаше! Ха-ха-ха!  Много беше студено обаче, измръзнаха ми краката! После пак влязох в куфара (за щастие, преди да ми падне някой пръст от студ) и се наложи да разказвам на всички какво съм видяло. Беше трудно, защото куфара много се движеше и друскаше, нещо шумеше непрекъснато, чуваше се и музика отвън, а аз видиш ли трябваше да разказвам в тази какафония…

Когато пак излязохме (този път всички) бяхме на друго място – някаква зала в замък. Казаха, че сме в Дрезден. Там ни разходиха из шкафа. Имаше едни много симпатични деца, но честно казано, не съм сигурно дали добре ме разбираха какво им говоря. Искаха да се снимат с всички ни и ме пипаха по носа. Като цяло нямам нищо против, обаче малко ме гъделичка.

От там пак в куфара и отново: Друс-був, щрака-трака, тинтири-минтири и хоп: зала, ама този път огромна! Толкова голяма, че едвам се чуваше какво говоря. Закачиха ми една странна жичка на ухото и гласа ми започна да кънти из залата. Щура работа! Ама и забавна – друго си е да си чуваш гласа все едно идва не от теб, а някакси отвън и отвсякъде… Тази зала се намира във Франкфурт на Майн. И не е в Пловдив, а в Германия, така казаха. Ще го запомня – Гилографията е много важна за пътешествениците!

След разходката из шкафа последва познатата история: хоп в куфара. Не ме разбирайте погрешно, аз обичам дома си. Просто ми се искаше да се разходя още, да се поснимам (имам прекрасен профил за снимки!), да ме погледат и да ми се порадват! Както си се друсах в куфара и разсъждавах над тези въпроси, изведнъж всичко спря и… Изненада: разходка в Пилзен. Този път се стъмваше и имаше много лампички и светлини. Качих се на една висока кула, от където се виждаше целият град. То хубаво, хубаво, ама едвам слязох! Стълбите бяха влажни и се потътрих по дупе. Нали знаете – като се подхлъзне човек и тупа-лупа по стълбите, точно все едно някой те е хванал и те е натупал. Влязох в близката бакалница, за да помоля да се измия след това стремглаво спускане и тогава видях едно много малко дете. С него си играхме на „Ку-ку, дзак!“, а то се въртеше и гледаше ту майка си, ту моята човечка, сякаш се чудеше дали са истински! Така им действам на хората – започват да се съмняват в себе си. Чудят се колко са истински )и самите те, и нещата, в които вярват по принцип).

И така. Сега е време да се прибирам в куфара. Сигурно пак ще има друс-був, щрака-трака, тинтири-минтири, другите ще искат да им разказвам, а аз честно казано, се поуморих. Мисля да си почина малко, или за по-дълго, не мога да преценя в момента, но определено смятам да повторя това приключение!

Поздрави от мен и бандата в куфара!

П.П. Прилагам снимки, за да се насладите на чудесния ми профил.

4 thoughts on “Пътепис на едно джудже за едно турне (29.11-4.12. 2018)

  1. Hi there. I found your site via Google while searching for a related topic, your website came up. It looks good. I have bookmarked it in my google bookmarks to visit then. Sheilah Grantham Matejka

  2. You made some really good points there. I checked on the net to find out more about the issue and found most people will go along with your views on this website. Annalise Mohammed Thanh

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *