Извънредно положение - задача първа:
"Клетката" Марсел Марсо
„Клетката“ на Марсел Марсо е класически пантомимичен етюд*. Видео с неговото изпълнение ще можете да видите най-отдолу заедно с точно обяснение на поставената от мен задача. А сега малко повече информация за изкуството Пантомима и самия Марсо.
* етюд – живописно или скулптурно произведение, което служи като първоначална скица, детайл или основа за бъдеща творба (тълковен речник). На театрален език, етюд означава кратко театрално произведение, което обаче съдържа в себе си всички основни компоненти, които съдържа и цяла пиеса.
Всяко изкуство се ражда от стремежа на хората да подражават на това, което ги обкръжава, на определен предмет или явление. Именно така се появява и Пантомимата в древността. Понятието “Пантомима” – Pantomimos – произлиза от две гръцки думи (panta – всичко, и mimeomai – подражавам). Съчетанието на двете думи означава изкуство, способно всичко да произведе, на всичко да подражава. Постепенно умението да се “копира” станало недостатъчно за нарасналите естетически и идейни потребности на творците. Така в началото на ХХ век Пантомимата преживява най-съществената си промяна в смисловото си значение, тогава творецът, натрупал огромен запас от наблюдения, съумява да ги изучи, да ги разложи на съставните им части, да създаде от тях свои образи…
Така се появява и произведението на Марсел Марсо “Клетката”.
Марсел Марсо е роден в Страсбург, Франция на 22 март 1923 г. в семейство на евреи. На 16-годишна възраст, когато Франция влиза във Втората световна война, неговото семейство е принудено да напусне дома си.
След войната, вдъхновен от изявите на Чарли Чаплин, Марсел Марсо решава да се занимава с актьорско изкуство.
През 1947 г. Марсо създава образа на Бип, тъжен бледолик клоун, който със своя раиран пуловер и захабена оперна шапка – истинско олицетворение на крехкостта на живота – се превръща в неговото друго „Аз“. Несполучливите приключения на Бип с всичко и навсякъде са безкрайни.
Мимът Марсел извършва истинска промяна и революция в театъра през 50-те години със своите тихи изпълнения, сред които „Ходене срещу вятъра“ (вдъхновила Майкъл Джексън за неговата „лунна походка“), „Клетката“, „Човекът-маска“, „В парка“, както и с многобройните си сатирични изпълнения.
“Как трябва да подготвим актьора? Естествено ние не можем да го накараме да усвои напълно изкуството на мима, но трябва да го накараме да чувства, да владее тялото си – това е един инструмент, с който той може да се изразява, а ние трябва да му подскажем как да го използваме.” Х. Томашевски
Техниката на актьора е съзнателна и колкото по-рано бъде разбрана тази истина, толкова по-малко неприятности ще имаме вбъдещата си работа, толкова по-малко ще разчитаме на измамното “Вдъхновение”, защото и то спохожда само работливите. За съвременния мим овладяването на изразните възможности на тялото е първото и неотменимо задължение. Движенията на овладяното тяло, движения колкото спонтанни, толкова осмислени и целенасочени, завладяват и слуха, и зрението, разбуждат чувствата и преживяванията, повеждат към размисъл съзнанието, за да формират и у мимовете, и у техните зрители чувство за хармония, за да напомнят за крилатата фраза на Платон: “Ако животът въобще заслужава да бъде живян… то е, когато човекът размишлява върху самата красота.”
Каква е вашата задача?
- Изгледайте видеото,като много внимавате за детайлите. Опитайте се да овладеете техническата част на етюда.
- Направете свой собствен етюд, като използвате нещо, което ви вълнува лично в днешния ден на извънредно положение.
Пример: Клетката може да бъде вируса, дома ви, страха или всяко нещо, което вие решите. Вие съответно може да сте си вие или да бъдете вируса, паниката… Важното е каквото и да сте решили в края на етюда аз като публика да съм разбрала кои сте и какво искате да ми кажете.
Краен срок за изпращане на работни видеа: понеделник
Очаквам скоро самостоятелните ви работи, мили Чекмеджета и помнеете: “Чекмеджето е където, смело е сърцето!”
Източници:
- „Изкуството на пантомимата“ Васил Инджев / София, 1977
- „Пантомимата“ Васил Инджев / София, 1987
- wikipedia